Великият египетски бог на Хаоса

Сет, наричан още Небту, Сетекх, Сетнакт, Сетеш, Сутекх, Сети, Сути, Смам-Ур, душата на Геб, владетелят на лодката Секрир, е един от най-старите, сложни и тайнствени Египетски богове, а може би и най-древния от всички тях. Почитан е бил още от времената на прединастичния период(около 5000г. пр. н. е). Произходът на култът към него е град Небет (означава златният град), намиращ се на десния бряг на р. Нил, на север от Луксор, недалеч от съвременния град ?ukh, 11-ти Ном на Горен (Южен) Египет. Градът е бил разположен на кръстопът и в близост до него, в пустинята имало Златни мини. Гърците наричали града Омбос. Градът губи своето привилегировано положение още около 3050г. пр. н. е. поради обединяването на Египет, направено от царете на Абидос, чиито бог бил Хор. Най-ранното изображение на Сет, което е открито до сега е от гробницата на Накада I (около 4000 години пр. н. е. ).

Сет е бог на Небето, господар на бурите, бог на хаоса, бог на пустинята, бог на разрушението, бог на войната, а също така и трикстър (хитрец-измамник). Сет е единствения, освен Ра, носил титлата „Негово Величество“. Името му се изписвало Seth през гръцкия период , като h-то било едва доловимо. Точният му превод не е известен, предполага се, че е свързан с пустинята и/или стабилността на монархията. Развитите форми на името му Сетеш или по-късната Сутех, обозначават неговото господство, тъй като „кх“ означа „величие“. Сет е бил в началото положително божество, впоследствие демонизирано.

Сет е бил изобразяван в изкуството като събирателен образ с тяло на хрътка, полегати очи, изправени, правоъгълни, скосени и заострени нагоре уши, пискюлеста, по-късно разделена на две опашка и дълга, извита остра муцуна. Учените не са единодушни кои животни обединява този образ и предположенията са за магаре, кон, орикс, мравояд, антилопа, хрътка, фенек, леопард, камила, прасе, глиган, чакал, джербил, дългоноса мишка и други гризачи, окапи, жерав и др. Според Мъри Хоуп и други , всъщност е трибозъб—хищната риба от Нил, погълната отрязания и ненамерен фалос на Озирис. На гръцки език името се свързва с магаре—IO. Дори древните Египтяни са непоследователни при изобразяването му, затова се смята, че е събирателен образ. Не съществува животно, с което да може да се идентифицира напълно. По-късно се изобразява с човешко тяло, и същата муцунаИзображение. Тялото му било изобразявано мъртвешки бяло, а косата червена.

Сет е Син на Нут и Геб или на Ра и Нут, според различни източници и брат на Озирис, Изида и Нефтида. (Според Мемфийския пантеон). Сет е неверен съпруг на Нефтида, богиня на подземния свят, която е бездетна и в митовете скърби за смъртта на Озирис заедно с Изида. Плутарх твърди, че Сет не се е родил по естествен начин, а предизвикал буря, с която разкъсал утробата на майка си. Според легендите за сътворението на Света от Сет (легенда за това, как е създаден света има за почти всеки египетски бог), в начало било Мрак, от Мрака дошъл Сет, разцепил го и се появила светлина. Светлината била погълната от Мрака отново. Сет отново разцепил Мрака, този път създал и живи същества, чиито живот поддържал света да не бъде отново погълнат.

Сет наследява от баща си Геб неплодородните земи и пустините, а неговият брат Озирис наследява плодородните земи. По право Озирис трябва да властва над Египет, но гордият Сет не може да приеме такава загуба. Той убива брат си, нарязва тялото му на парчета и ги скрива на четиринадесет тайни места. Изида намира и сглобява тялото му отново, но пенисът е изгубен—погълната от рибата трибозъб (според някои самият Сет).

В една от легендите в Египет се разказва как бог Геб разделя Земята на две части. Едната дава на Озирис, братът на Сет, а другата на самия Сет. Всеки от тях управлява справедливо своите хора. Когато двете части се обединили, Озирис и Сет били изобразявани заедно с лице един към друг и със символа на единство между тях. Постепенно това равенство се превърнало в противопоставяне на двата бога. Някои започнали да предпочитат Озирис а други Сет. С течение на времето двата бога се отдалечили един от друг и отношенията между тях се променили. Така постепенно те се превърнали в смъртни врагове.

Според Е. А. Бъдж (уредник на Египетската колекция в Британския музей и автор на известната „Египетска магия“)във „From Fetish To God In Ancient Egypt“ той отблязва, че Сет, един от най-старите египетски богове, представлява тъмната страна на лицето на Хер-ур (Херу) древният египетски бог на небето, като нощта, противопоставяща се на деня. Според него Сет е бил асоцииран с всички „тифонски“ животни: червеното магаре, черното прасе, глигана, змията, хипопотама, крокодила, костенурката, скорпиона. Ориксът също е „тифонско“ животно и се разглежда като форма на Сет. Когато Хор побеждава Сет образът на сокол, кацнал на гърба на орикс, става емблема на XVI Горноегипетски ном. Изобразяването на Сет с рога го прави много привлекателен прототип за Дявола на ранните християни в Египет, свързвали традиционно рогатите животни с Дявола. Те смятали, че това е рогат козел.

Обичайно, боговете на Хаоса са шипшифтъри – или “ лицетанцьори“ с промянаща се форма—израз на многообразието на хаоса. Формите, с които се появяват на хората, изразяват определени аспекти.

Интересно е да се отбележи, че тези животински тотеми, по-късно се почитат под други имена: хипопотама – богиня Таурет, скорпиона – богиня Серкет, крокодила – бог Собек и т. н. Очевидно древната хаос сила на Сет живее в по-късните богове, полуприкрита. Това се потвърждава и от скиптрите Джем (спираловидния) и Уас (правия) , който са стилизирани фигури на самият Сет. С Уас в едната ръка (символ на сила) и Анх в другата (символ на безсмъртие) традиционно се изобразяват Египетските богове.

Хикскосите(вражески племена на Египет, воювали с него) го почитат под името Нубти и Сутекх в тяхната столица Аварис, култът там бива широко разпространен и Сет е на особена почит. Хората от Аварис го идентифицират с Баал, Бар и Решпу, богове на войната и лова. Хикскосите му дават и две от своите богини за жени – Аната и Астарта. Като бог на чуждите земи, Сет бива идентифициран с близките богове на пустинята и бурите – Аш на либииците, Тешуп на хитите, Баал на сирийците, Тишпак на хурите, Ниназу на убаидите.

Цветът на Сет е червения, като козината на окапи (Okapia johnstoni, преживен чифтокопитен бозайник от семейство Жирафи), червеното в древен Египет в бил цветът на Злото(това, което ние наричаме черна магия, те биха нарекли червена магия). Червеното се е смятал за лош цвят и старателно се е избягвало използването му. Сет също е бил изобразяван пиян, като братовчедка си Секхмет, също свързвана за негова съпруга (а по-късно, съпруга на Птах). Тя също използва и обича червения цвят (особено пирувайки в кръвта на враговете си). В битката със слънчевия бог, Сет приема формата на чудовищната змия Апофис, придружен от армия от по-малки змии и влечуги от всякакъв вид. Според друг мит, той е убиецът на Апофис, който го пронизва от носа на ладията на Ра всяка вечер и кръвта на Апофис обагря хоризоната по залез.

По-късно се идентифицира с Тифон. Всички пустинни животни и тези, населяващи водите, се смятали за деца на Сет, както и тези с червена козина и кожа, а също и червенокосите хора. (Червенокосите хора продължават дори през средновековието да се смятат за вещици и носители на зла сила). Такива животни се пренасят в жертва на Сет за неговото омилостивяване. Със Сет се свързва съзвездието Голямата мечка и 7-те му звездите (във формата на черпак) е един от неговите атрибути. Свастиката идва от положението на Голямата мечка на небето през 4-те сезона на годината (т. е. движението на 7-те звезди в кръг около Полярната звезда, изразено с 4 фиксирани точни) и се приема от днешните поклонници на Сет за един от символите на неговата сила. Движението е обратно на часовниковата стрелка.

През юли 2004 астрономи откриват обект, за който предполагат, че е гигантската черна дупка Q0906+6930 в центъра на галактика в съзвездието Голяма мечка. И свастиката, и Черното слънце (3-измерната свастика) представляват тази сила—проход към друга вселена, от който блика силата на Хаоса. От къде Египтяните са знаели всичко това, което ние разбираме 5000 години по-късно и как са решили, че именно това е дома на Сет, можем само да предполагаме. Сет често бива наричан „бог, обитаващ 2 Вселени“—нашата и тази, от която е дошъл. Повечето египетски богове обитават 3 места –на Земята, където образът им може да се види като Ре; в Дуат (подземния свят, където те често се появяват като мумии, като Птах, и на небето, скрити в Звезда или „Горящ остров“. Последното е дом на боговете и място, от където идват. Бог Хефра е роден там, според някой горящия остров е символа на ума на човека, създаващ богове. Въпреки, че Сет може да бъде открит на всичките тези места, дори като мумия, се подчертава, че той е „отвъд небесата“. Седемте звезди на Сет са неговия знак в материалната вселена. Така, че отвъд-небесната проява на Сет стои 4-то, тайно място. В ранните времена, това е мястото, където отиват тези, които умират в битка (многобройните връзки между нордическата и египетската митология, както и символи въобще не са случайни); проходът(или уста (Ре)) към това място бива управлявано от богът, психопомп на умрелите на бойното поле—в горен Египет, Сокарис, а в долен Египет, Анубис. Това място с таен път, се нарича Сетауе в Египет или Сетеус на гръцки и за него се казва, че се намира отвъд 7-те звезди на Голямата Мечка.

Озирис е богът на реколтата, плодородието и растенията на черната земя, богатата тиня, разположена от двете страни на реката. Без този феномен животът на Нил не би могъл да съществува. Озирис се изобразява в типичния за боговете на Земята зелен цвят или в черен, като цвета на плодородната земя на долен Египет (устието на Нил). Озирис трябва да умре, като всички растителни богове, реколтата да бъде обрана, за да продължи цикълът на живота. Гледайки на Озирис като на жертвен бог, то неговото убийство от Сет е необходимо, за да продължи живота, за да бъдат нахранени хората. Препрадката към целувката на Юда (червенокосият Юда!), също не е случайна—огромна част от Библията, и стария и новия Завет, са преразказани египетски и всякакви други митове за нуждите на евреите. Без целувката на Юда, Назарянина няма да бъда разпънат и впоследствие, обожествяван. Има и други символни връзки между митът за Христос и Сет. Христос се появява на магаре, а символа му е риба. Броди в пустинята. Сет е наричан също „Спасителя“, но не и по начина по който християните го разбират, не като жертвен бог, а като приятелски настроен бог, водач към познание, просветление в живота и в изкуството на магията. Спокойно мога да заявя, че християнството е буламач от зле преразказани древни легенди, оформяща изкуствено създадена религия, произведена от евреите, за да покварят и подчинят другите народи и доведат до падането на Римската империя, от които са мачкани.

Следващата голяма сцена от драмата с убийството Озирис е отмъщението за неговото убийство. Легендата разказва, че между последователите на Сет и Озирис имало войни от древни времена и че последователите на Озирис били победени с жестоки кланета. Самият Озирис е бил убит. По-късно, когато Хор, синът на Озирис, пораснал, събрал армия и се подготвил да отмъсти на Сет и поддръжниците му. В последвалата битка Сет бил победен с големи кланета и много затворници били взети. Тези затворници били обезглавени, а с кръвта им напоили почвата около светилището на Озирис. От там идва прозвището на Сет „Обезглавения“(Akephalos). (Е. А. Бъдж). Към Сет са били адресирани множество древни заклинания, част от тях все още съхранени на папируси, които са били широкоразпространени в Гърция и останалата част от Средиземноморски басейн, някои от тях, оцелели горенето на окултни книги от Светата Римокатолическа църква, оцеляли и до днес.

Прототипът Съвременният ритуал Congressus Cum Daemoni (Liber Sameh) (призоваването на Неродения, “Akephalos” е преведен погрешно като „Нероден“ вместо „Обезглавен“), е ритуалът за призоваване на Обезглавения от „Fragment Of Graeco-Egyptian Work Upon Magic” на Wicliff. Кроули комбинира този ритуал с Енохейските таблици и Кабалистичните имена. Започнал работата с ритуала през септември 1900, през 1904, в резултат на работата на Кроули с този ритуал, той получава „Книга на Закона“, основа, на по-нататъшната му работа и дейност. Можем да направим извода, че зад мита на битката на Сет и Хор стоят изцяло политически събития.

Това е мумията на Рамзес III, син на Сетнакт, основателя на XX-та династия. Oбърнете внимание на покривалото на мумията! Около 1000 години пр. н. е. култът към Амон измества този към Сет, Сет е дeмонизиран, а името му забранено за писане и произнасяне. По-нататък, Сет отново се появява на почит в съвременния окултизъм в редица организации като Temple Of Set, Tiphonian O. T. O. , Brotherhood of Seth, Temple Of Black Light, Temple Of Hrumachis и др. почитателите на тези традиции почитат и се прекланят на Сет като бог, или връзката с него за тях е нещо като партньорски взаимотношения със съдружник по пътя. Пътят на Сет, Xepera (произнася се "Кхефера") означава да станеш, да се превърнеш в бог.

Сет е изключително интересен, изумителен и противоречив бог. За него зная следните факти :

1. Преди да се появи култът към Сет такъв, какъвто го знаем, е имало култ към едно божество, предтеча на съвременният Сет, което се е наричало Червеният Сет и това божество е представлявало единството от Сет и Анубис.

2. Попадна ми цитат от един египетски папирус, отново в книга на Юнг(Еон, изследване на символите на цялостната личност), в което се казваше нещо твърде скандално :"синовете на Хор са и синове на Сет защото двамата са две глави с едно тяло"-т. е. Хор и Сет представляват едно цяло, двата аспекта на един и същи бог. Някои египтолози смятат(между които и български учени), че култът към Хорус е продължение на култът към Озирис и че де факто(което последователите на Уика няма да ги учуди) е, че Хорус е нещо като прероден Озирис. И какво излиза?Че Хорус, Сет и Озирис са едно и също божество, което е търпяло различни по природа трансформации-къде исторически, къде. . . . цялата история на убийството на Озирис от Сет е не друго, а алхимична енигма, както и диалектическият принцип за единството и борбата на противоположностите. Разкъсването на Озирис е алхимичен процес-този на калцинификацията(сатурновата фаза). И съвсем не е било породено явно от омразата на Сет или неговата ревност, а тъкмо обратното както изглежда. След това Озирис се трансформира в Хорус и битката между тях, а освен нея между Сет и Хорус се говори че е имало джиджи-биджи едва ли трябва да се тълкува като една евтина, гнусна хомо-сапунена опера. А отново иде реч за алхимия-за обединение, сливане на две сили.

Именно този цялостен образ от Сет-Озирис-Хорус-Тот и дори отчасти и Ра можем да видим у нордическият бог Один. Той обединява всички тях накуп :

-самото име Один означава "ужасен" или "господар на ужаса". Той е бог на Войната, Смъртта, Унищожението. Точно това е Неговото Сетианско проявление.

-Один се разпъва на световното дърво-Игдрасил и страда за девет нощи, където получава Просветлението на Руните, които са ключа към Граала с Медовината, Еликсирът на Живота. Това го доближава най-вече до Озирис, макар че и Хорус е бил разпъван , но на кръст между двама разбойници, досущ като Джийзъс. . . а дали нямаше и подобен мит за разпъването на Сет?

-Один създава човечеството и го посвещава в мистериите на Руните-които са основа на писмеността. Това го прави еквивалент на Тот, който посвещава човечеството в йероглифите и отново в писмеността. Има един интересен мит, в който Один се превръща в змия за да открадне знание от един великан и така змията се оказва един от символите на дин. Змийски символизъм имат почти всички египетски Богове, най-вече горе изброените. А като се има предвид, че Один носи и друга титла "ездачът на Игдрасил". . . разбирате какво значи змия върху дървото на Живота. . .

-По време на битката между Хорус и Сет са ставали големи катаклизми, като Сет ранява Хорус в окото и му го изважда. Хорус приема тогава прозвището "Слепият". Това прозвище приема и Один, когато жертва едното си око при кладенеца на Мимир за да получи мъдрост. А на своя страна Хорус ранява Сет в половите органи и тогава Сет го наричат "Скопеният". Странно, нали -Один също е наричан така заради това, че е практикувал Зейдр.

Между другото, има много силен паралел между Сет и Мардук, както и между Один и Мардук. Сет побеждава в битка Апофис, макар и да не го убива защото именно Апофис е този, който движи ладията на Ра. И въпреки това, Апофис е най-омразния враг на Сет. Също така Мардук надвива Тиамат, но не я отхвърля забравена, а създава от нея Вселената и човекът. Один надвива заедно с двамата си братя Вили и Ве великанът Имир и от черепа му прави небето, от тялото Земята и т. н. Дали зад всичките тези пукотевици и битки не се крие някаква друга мистерия?Дали Тиамат-Апофис-Имир не е нещо само по себе си а някаква сляпа сила, която Один-Сет-Мардук е проучил и овладял?Ако използваме теорията за НЛО, древни астронавти и пирамидите, колкото и да я отхвърлят, да крие именно тя ключът към разгадаването на всичко това?Как ви звучи, че на гърба на Апофис се е движила цялата ладия на Ра по небето(та тя си е жив космически кораб). И въпросната сила да е била известна като. . . Врил(където Драконът и Змията са нейни най-близки символи). Точно т. нар. Врил се смята, че е силата, която задвижва технологиите на Атланти, Лемурианци и Аннунаките. Имайки предвид нейната неконтролируема, непредвидима природа, това, че Сет я е проучил и навлязъл в детайли, то Сет е бил този, който я е държал изкъсо , да не излезе от контрол и да довде до масово унищожение-както е станало в Атлантида.

Исторически е вярно, че египетските вярвания са успели да мигрират чак до Север и северните племена. Факт е, че руните имат изначално финикийски произход. Вярно е, че в Египет точно това разделение на Боговете и тоя дуализъм е изиграл кофти номер на египетската култура. Именно заради това, че Сет е бил отхвърлен накрая, а Озирис е бил възвеличен до крайност, Египет загива като цивилизация. А нордическата култура успява да интегрира в единен архетип (Один) всички онези сили, които са били така жизнено необходими. Дали заради това, както и заради липсата на мистерийни знания нордическата култура е успяла да оцелее (макар и частично, макар и силно променяна, фалшифицирана и т. н. ) и до днес и да се практикува.