Злото - сатанински идеал

В много от текстовете, ритуалите и инвокациите, които се използват в Сатанинската традиция, Сатана е похвален като 'Лорд на Злото' и злото изглеждат да бъдат рисувано портрет на нещо 'добро'. В реда на разбирането на този възторг на 'злото' ние най-напред трябва определим това, което е това ние, за тъмната традиция, разбираме под думата 'зло' когато термина се използува като положителнo наименование.

Като Сатанисти и Хаософисти, ние поставяме нас самите над и отвъд всички морални илюзии и подчиняващи етични норми които този, демиургски/архоничен световен ред използва за да пороби и държи подчовешкия добитък под контрол. Така думите като добро и зло в действителност нямат статично значение за нас и трябва да са разбирани като напълно относителни термини, които могат само да изразят субективни стойности.

Но ние също така разбираме, че докато ние самите виждаме, че значенията най-често асоциирани с тези думи са толкова илюзиорни и служещи за умственото програмиране за поробване, има все още милиарди хора, които, позволяват техният празен живот да бъде контролиран от значението и им техния мозък е промит да преписва тези думи.

Поради това ние избираме, в някои контексти, да подравняваме себе си с това и да отдаваме дължимото на 'това, което е зло' , за да покажем и разясним нашата позиция като противници и опозиционери, и обвинители на управляващото статукво и това, което се счита за добро и чисто от поробителите.

Всичко, което управляващите архоничния свят са установили като идеала на 'най-висшото добро' е, в действителност, това, което духовните избраници на Сатана-Луцифер разбират като анти-еволюционно и поробващо. Например, робският манталитет и моралът, игнорирането на суровата истина, слабостта на духа и ума, пасивността, мазохизма, апатията, себеотрицанието и безволевото съгласие са всички атрибути, считани за привлекателно добри от последователите на пътят на дясната ръка. Този 'десен добър път' може следователно само да подсили космическото поробване на нерешителните слуги на главния архонт.

Така Сатаната, като Господарят на Злото, представлява всичко това е над и отвъд моралните илюзии и ограничения привързани към думите добро и добри качества. Следователно, Той става Шампиона на Злото, който се противопоставя на гнетящите и отслабващи идеали които са провъзгласени от световните управници. Когато идеалите на доброто водят до репресията на вътрешния аказуален потенциал на предпочитаните и има като функция да затварянето на Черният Пламък и дивият звяр в него, Принципът на Злото става идеала на Прометеевия.

Затова, поради всички горе установени идеи, Сатанистите винаги свързват с Тъмните Богове и принципни противниците на всички про-космически религии. Тъмни Богове най-често представляват 'Злия Импулс' вървящ срещу приетите морални стойности, които имат за техна цел да поробват и контролират голямото болшинство на лековерни и лесно управлявани агнета в обществото в което тези 'добри стойности' са установени.

Зловещият (ляв) път е така наречения Път на Злото, който води най-силният дух до истинското най-висшо добро, което е тотална свобода отвъд всички ограничения.