Хаософия

Хаос – поливалентен план, който е един безкраен брой времеви измерения и за разлика от космоса, има всички три пространствени измерения и едно времево. В сравнение с линейните времеви измерения на космоса, хаосът е вечен и така не е ограничен времево като само едно от измеренията. Космосът е каузален - ограничен от причинно-следствената връзка, докато хаосът е акаузален (отвъд каузалността) и свободен от всякакви ограничения.

Хаос – това постоянно становление *(Становление – Формация-динамичен процес, контрастен на статичния такъв, важна концепция в Традициите 218, бел. А.) е активна и динамична вечност. Хаос е бил и хаос ще бъде, хаосът е едновременно всичко и нищо. По този начин хаосът е единствената истинска свобода и първоначалната същност на всички форми. В безграничния хаос има всякакви възможности, сред които е и възможността за възникване на космоса.

Частите от хаоса, обкръжаващи космоса, са антикосмически, защото многомерната и безформена природа на хаоса се явява пълна противоположност на оформената, ограничена и каузална структура на космоса. Ето защо хаосът, навлязъл в космоса, разрушава, бива усвоен и създава отвори. Прекратявайки ограничената структура и форма на космоса, хаосът нанася вместо тях безформена и безгранична акаузалност, която е началото и края на всичко.

Хаос маже да бъде намерен във всичко, от най-малките до най-големите неща. Той присъства в цялата вселена. Съществува в абсолютното нищо, в небитието, което човек дори не може да си представи. Хаосът едновременно е в много измерения и лишен от такива. В него има време и безвремие, пространство, както и отсъствие на такова. Той е началото на всичко, всичко е създадено от хаоса. Всичко е дошло от хаоса, той е всичко и нищо едновременно. Хаосът има свое собствено начало и сътворение, което е в неговото безгранично формиране на създаване и разруха.

Хаос – това е нулевото измерение, безпространствено и безвремево първоначало. Нулевото измерение съдържа в себе си всички проявени и непроявени измерения.

Хаос – това е вечно развитие и беззаконие, което космосът иска да съсипе със своята ограничена форма. Беззаконният хаос не е скован от причинно-следствения закон, устойчив е на ограничената структура на космоса. От хаогностическа гледна точка беззаконието означава пълна свобода, не като оковите на космоса.

Еволюция – това е средство на хаоса за ускоряване на неговото възвръщане, а стагнация – средство на космоса да урежда навсякъде своята форма, закон и структура.

Черен пламък – акаузален огън, „духовната” същност, намираща се в или отдалечена от каузалната форма на съзнание на човека, явяваща се свързващото звено с фундаменталната същност, която е хаоса.

Нашето „аз” (ego) е сформирано от ограниченията на космоса, докато нашето „себе си” (self) е истинската ни акаузална сила и е извън човешкия ни вид и ограничения. Следователно „себе си” е идентично със скритите тъмни сили, които наричаме вътрешен черен пламък. „Аз” е фокусната точка на „себе си” и ограничава (дефинира) „себе си” в космоса.

„Аз” – това е нашето самосъзнание, което се намира в светлината, докато нашето „себе си”/дух/вътрешен пламък на хаоса съществува отвъд портите на безсъзнанието. Следователно „себе си” – това е тъмна и скрита същност, която ни свързва с фундаменталния хаос. Търсейки в бездната на „себе си”, можете да намерите портите, водещи към хаоса. Чрез отварянето на вратите на безсъзнанието, които водят към акаузалното „себе си” (Azoth), може да се увеличи осведомеността за „себе си” в нашето съществуване, да се направлява фокусната точка - „аз” – по посока вътрешния пламък на хаоса и създаване на синтез на „аз” и „себе си”. Това, от своя страна, увеличава притока на акаузалния поток в съзнанието (Atazoth), ще отвори очите на дракона и ще освободи многомерното „себе си”. Долната (духовна) точка на сатанинския пентаграм символизира „себе си”, която е потисната и потиска четирите съставящи елементи, символизиращи „аз” (ego). След връщането на четирите елемента в ускоряване на акаузалния пламък на духа „аз” се връща в „себе си”, което отново се освобождава и се съединява с вечния хаос.

Това връщане към акаузалния произход може да се упражнява само чрез истинско самопознание (гнозис), което може да се постигне с реален опит в многостранната акаузална сила.

Нула – символ на хаоса като нулевото измерение, докато единицата символизира формиращата и компенсираща сила, която е създала космоса. Всички числа от едно до десет представляват различни етапи от причинно-следственото развитие, което завършва с десет. Десет означава космическа завършеност. Това число представлява закон, порядък, ред, форма и затворен кръг, който притежава част от първоначалния хаос в себе си. Десет означава „аз” и премахването на акаузалното „себе си”.

Числото единадесет, което олицетворява хаоса, символизира това, че той не се намира в десетте (извън пределите на космоса), също беззаконие, свобода, безформеност и прекъсване на порочния кръг.

Единадесет – това е врата към първобитния хаос, това е начин за излизане от формалната същност. Следователно числото единадесет представлява края на антикосмическата еволюция и реализацията на скрит, тъмен и акаузален потенциал.

„Счупеният” Пентаграм, със своите единадесет ъгли и тъмен портал в центъра, символизира пътя и вратите към акаузалната свобода и може да се намери извън ограниченията на космоса.

Дракон – най-древния символ на хаоса. Предкосмическия хаос (първобитния хаос) олицетворява драконът Тиамат, докато посткосмическия хаос (разярения хаос) е представен от черния дракон Хубур. Откривайки и пробуждайки на черния дракон – акаузалния огън, магът отваря очите на унищожителния хаос и разрушава илюзията – ограничения космос.

-=218=-

Първа глава от Liber Azerate.